Валерия Велева: Безпросветност, Безродност и Безсъщност
Събота, 14 часа. Площадът пред храма “Св. Ал. Невски ”.
Минавам през центъра на София.
Кметът Терзиев е премахнал “златната ” арка, която ни показваше, че “Светлината е в нас ”, само че е оставил бъчвите.
Въпрос на хармония и вътрешно чувство за смисъла на едно пространство в градската среда.
Къщички с бъчви начело и бъчви вътре. Украсата мижава, съвсем изчезнала.
Върху някои от бъчвите за най-нетърпеливите - пластмасови чинийки с пържени картофи, лютеница и наденица… До тях огромни кофи за отпадък.
Гърми чалга.
Само на метри от паметника на Незнайния войник, където са положени костите на Националната ни памет и святост.
На пазач пред “Вечния огън ” се извисява коледна елха - като доказателство за днешната ни Безпросветност, Безродност и Безсъщност.
Предколедната елха скучае Дядо Коледа, надявайки да препечели нещо против някоя фотография с насълзен хлапак. Ударил тил на историята, знаците и просветлението. За магиятана на Добрия дъртак въобще не може да става дума. Нашият стои като магистралка на повикване.
Палава госпожица се възкачва и вирва крайници върху Символа на България - Лъва, обяздва го с горделивост и театралничи под одобрителни възгласи на обедно почерпена компания.
Тотално поругаване на Националната ни памет.
Полицаи няма.
И страна няма.
Сиво, скучно, без въодушевление.
Тоалетни около бъчвите няма.
Но пък зад храстите се извисява базиликата на църквата “Света София ”, дала името на столицата на европейска Република България. А храстите са комфортно място за облекчение… О, Боже!
По-нагоре е морената на Гроба на Патриарха. Също комфортно място в тъмнината… Та кой е Иван Вазов?
Да, Коледата идва с настроението на неофициалното другарство. И по тази причина са базарите.
Но навръх това свято място в София ли трябваше да се пръкнат бъчвите и скарите… Или за новите управници това няма значение? Пошлост! Долнопробен сеир!
Коледата би трябвало да грее в очакване на светлото Рождество, да носи чувството за празника…
Впрочем цяла София е потънала в угнетяваща сивота - мръсни улици, няма светеща декорация даже по централните булеварди, депресираща атмосфера.
Един от най-светлите християнски празници е похлупен някакво Божие наказване в безличната ни столица.
